Бог и огледалото

Сутринта, в която реши да нарисува себе си, Елена първо изми огледалото. После прозореца. После чашата, от която още не беше пила. Когато стигна до дръжката на кухненския шкаф, разбра, че домакинството отново е наето да прикрива страх.

Беше на петдесет и две. В ателието ѝ имаше портрети на хора, които не познаваше добре, но беше рисувала с щедрост. Продавачката от пекарната имаше уморени клепачи, изобразени с нежност. Един стар актьор имаше гуша, която в картината изглеждаше като част от сложния му живот. Собствената ѝ брадичка обаче беше административен проблем, изискващ незабавно решение.

Понякога си представяше посетител, който ще види картините и ще разбере колко заслужава да бъде обичана. Той трябваше да се възхити и от свободата ѝ от чуждото мнение. Елена се срамуваше от това желание. После се възхищаваше на честността, с която го признава. Можеше да продължи така до вечерта, без да направи първата линия.

Постави огледалото до платното. Направи първата линия по-тънка от видяното. Удължи шията. Премести едното око. След четиридесет минути върху платното се появи жена, която вероятно би могла да бъде нейна по-малка, по-добре финансирана сестра.